Разликата между микроотливка и кован материал

Процедурата за обработка на стоманата оказва влияние върху крайните характеристики на полуфабрикатите. При леенето металът се нагрява до течно състояние, по време на което се излива в специална форма, за да се получи желаната форма. След това той се охлажда много бързо. 

Това, от една страна, е предимство, тъй като позволява по-бързо и по-ефективно производство, но, от друга страна, води до по-малка устойчивост на удар и рязане. При този процес влакната не се подравняват идеално с матрицата.

От друга страна, при коването се упражнява механичен натиск при температура, близка до точката на топене, при която материалът е пластичен и ковък, като остава в полутвърдо състояние. Това гарантира рекристализация, която осигурява еднаквост на състава и структурата: резултатът е компоненти от неръждаема стомана, които са изключително надеждни, устойчиви и дълготрайни.

Сертифициране на фитинги от неръждаема стомана: от какво се нуждаят

Използването на неръждаема стомана в "критични" сектори като хранително-вкусовата промишленост и фармацевтиката благоприятства появата на разпоредби, които изискват сертифициране на съответствието на материала. По-специално, стандартът EN 10204 определя вида на контролните документи, които са задължителни за доставката на метални продукти, като предвижда различни етапи на сертифициране:

• Сертификат 2.1, предоставен от производителя, без да се потвърждават лабораторните изпитвания

• Сертификат 2.2, който се основава на изпитвания, проведени върху продукт от същия тип, произведен по същата процедура (неспецифична проверка)

• Сертификат 3.1, издаден от вътрешен служител по контрола на качеството, който анализира образци от същата отливка и партида (специфична проверка)

• Сертификат 3.2, който се издава от независим контролен орган.

Фитинги от неръждаема стомана в хранително-вкусовия сектор

За да се защитят безопасността и здравето на гражданите, Указ № 269 от 12 декември 2007 г. изрично забранява пускането на пазара и използването на някои материали, считани за неподходящи за контакт с храни и напитки, предназначени за консумация от човека. Те включват:

• олово, оловни покрития или сплави, съдържащи повече от 10 % олово

• цинк

• калай.

От друга страна, неръждаемата стомана, благодарение на своите изключителни свойства, е материал, който не само е разрешен, но и често използван в хранителната промишленост. Това обяснява успеха на фитингите от неръждаема стомана, които осигуряват такива плюсове като:

• устойчивост на корозия, причинена от киселинни вещества;

• запазване на ароматите и цветовете на храните, които не се замърсяват и остават напълно непроменени;

• лесно почистване, гаранция за хигиена по време на обработката и производството;

• надеждност и дълготрайност.

По-добра ли е стоманата 304 или 316? Зависи от употребата

Неръждаемата стомана, използвана в хранително-вкусовата промишленост, принадлежи към т.нар. аустенитна серия и се разделя на два вида: AISI 304 (EN 1.4301) и AISI 316 (EN 1.4401).

Първата от тях, най-известна като "неръждаема стомана 18-10" и използвана за производството на тенджери и тигани и прибори за хранене, представлява най-разпространената от неръждаемите стомани и освен за обработка и консервиране на храни се използва в химико-фармацевтичната, текстилната и мебелната промишленост. Тя се характеризира с липса на магнетизъм, отлични механични свойства при ниски температури, лесно заваряване и индекс на неръждаемата стомана между 17 и 22. Тези стойности нарастват до 25 и 28 в случая на AISI 316, в чийто състав е добавен 2,5 % молибден за подобряване на устойчивостта на корозия. Това я прави идеална за хранително-вкусовата промишленост, където се използва и за производство на компоненти за фурни.

Източник: RIZZATO INOX